ЛИПА представи резултатите от проведено социологическо проучване по проект с ЮНЕСКО на тема: “ Нагласи на българския родител към образователната система в контекста на пандемията от Ковид 19“

Събитието се състоя на 13 септември 2023 г. в двореца „Врана“. Изследването беше представено от Евелина Славкова от социологическа агенция „Тренд“ и психологът гл. ас. д-р Цветелина Панчелиева от Института за изследване на населението и човека при БАН.
Общо 71 процента от анкетираните са посочили, че отчитат негативни последици в знанията на децата си вследствие на дистанционната форма на обучение. Едва 22 процента не отчитат такъв дефицит, но трябва да се има предвид, че такъв отговор са давали предимно родители на деца в по-горни класове, които в някаква степен е възможно вече да са дистанцирани от образователния процес на детето си, коментира Евелина Славкова.
По думите й изследването е ценно в контекста на факта, че пандемията е вече отминала. „В крайна сметка, ние не го правим във втората или третата вълна на КОВИД-19. Тоест, дори в този момент родителите виждат негативните последици в образованието на своите деца“, каза Славкова. В проучването са участвали 607 респонденти, които са родители на деца във възраст от трети до 12 клас. Интервютата са били осъществявани от месец март до август тази година.
Общо 54 на сто от анкетираните са посочили, че вследствие на дистанционната форма на обучение забелязват негативни последствия в социалните умения на своите деца, 40 процента – във физическото развитие, а 38 на сто – в психичното здраве.
„Изследвания, които сме правили в БАН по време на различните вълни на КОВИД показват, че родителите много трудно идентифицират промени в психичното здраве на децата си“, коментира Цветелина Панчелиева.
Относно нивото на стрес при децата по време на дистанционната форма на обучение, едва четири процента от анкетираните родители са отговорили, че то е било много високо, а най-голям дял – 33 на сто, са посочили, че е било по-скоро ниско. Около 60 процента от родителите са казали още, че са подпомагали децата си в процеса на обучение активно или „по-скоро активно“.
Резултатите от проучването показват, че по-голям процент от родителите са по-скоро несъгласни или изобщо не са съгласни с твърденията, че дистанционната форма е по-удобна и че прави обучението по-достъпно, посочи Евелина Славкова. На въпрос дали смятат, че е необходимо образователната система да продължи да развива възможностите за дистанционно обучение, 48 на сто от анкетираните отговарят отрицателно, 34 процента – положително, а 18 процента – че не могат да преценят.
По-високото образование води до по-голяма критичност и отчитане на по-големи последици по всички изброени аспекти. Това важи и за живеещите в столицата, както и за етническите българи, за разлика от етническите турци и роми. Изключение е влиянието върху знанията, което се посочва в еднаква степен както от столичани, така и от жителите на останалите населени места, сочат анализите на “Тренд”.
Малко под една трета (31%) определят нивото на стрес при децата вследствие на дистанционната форма на обучение в някаква степен като високо. Една пета от родителите обаче не отчитат никакъв стрес, изпитан от децата им, по време на дистанционното обучение. Тази позиция се застъпва по-често от родителите с основно и по-ниско образование и живеещите извън столицата.
Общо 60% от родителите са помагали активно на децата си в процеса на учение в дистанционната форма на обучение по време на пандемията от COVID-19. Жените са подпомагали децата в по-голяма степен отколкото мъжете. Като профил родилите, които са участвали в обучението на децата си са по-често от средното наети специалисти, в групата 30-39 г., с висше образование, сочат данните от изследването на „Тренд“.
Делът на родителите, които не са подпомагали активно или изобщо не са подпомагали (37%), може да бъде резултат от липса на време и възможност. Не е изключено обаче това да е резултат и от по-ниска техническа грамотност или подценяване важността на образованието. Родителите със средно или основно образование са подпомагали децата си в по-малка степен, отколкото висшистите. Това важи и за лицата от ромски произход, както и за живеещите в селата.
На събитието присъстваха представители на Националната комисия към ЮНЕСКО от Министерството на външните работи, преподаватели от страната.

В своето изказване г-н Данко Калъпиш, директор на 107 СОУ в София отбеляза, че според него електронното обучение се е отразило не толкова върху академичните знания на децата, колкото върху тяхното психическо състояние. Сега в много училища се откриват щатове за психолози. „Електронната форма на обучение не е добър вариант и за нас учителите. Присъствах на семинар в Германия, където пак ЮНЕСКО бяха правили изследване и това поколение от Ковид пандемията е наречено „тихите деца“, отбеляза г-н Калъпиш“. Г-жа Гергана Мургова, преподавател от Пловдив сподели опита си с ученици от първи клас, където е било още по-тежко положението. Отделени от детската градина и без възможност да се адаптират в училищна среда.