Пълен текст на интервюто в „Труд“ на Елена Енчева с Даниела Доковска, председател на Висшия адвокатски съвет
Законът “Попова” ни прави послушни
21:12, 07.03.11
автор(и): Елена Енчева, прочитания: 2484, коментари: 7
С Даниела ДОКОВСКА, председател на Висшия адвокатски съвет, разговаря Елена Енчева
– Ще го бъде ли спецсъда, г-жо Доковска? Преди да е заработил, главният прокурор Борис Велчев настоя за отлагане и спешен ремонт. А Еврокомисията нарече делата срещу организираната престъпност “особено предизвикателство” пред съдебната система.
– Делата срещу организираната престъпност са предизвикателство не за съда, а за прокуратурата и разследващите органи. Съдът е арбитър, той отстоява върховенството на закона – ако обвинението не е доказано, съдът е длъжен да оправдае подсъдимите.
Специализираният съд изобщо не е идея на Европейската комисия. От самото начало Висшият адвокатски съвет твърди, че такъв съд не е нужен. Ние го доказахме с криминологическо изследване, което установи, че за периода 2007 г. – първото деветмесечие на 2009 г. за корупция и за деяния, извършени от организираната престъпност, са осъдени по-малко от 2% от общия брой на осъдените в страната. Готвим изследване и за последващия период. Управляващите обаче не се нуждаят от емпирика, защото предварително бяха взели политическото си решение.
Когато политиката доминира над правната цивилизованост, юридическите аргументи нямат значение. Очевидно се разчита, че този съд ще обслужва бързо и по съответен начин определени дела. Създава се двойственост в системата – едни съдилища ще решават масовите дела, а други – делата, които правителството непременно иска да спечели.
Правосъдието обаче е и скъпоструваща дейност. Противно на Закона за нормативните актове този закон беше приет без финансова обосновка. Висшият съдебен съвет не реагира своевременно. Депутатите не разполагаха с ясна сметка какви средства ще са необходими за функционирането на новите структури. Ако парламентът реши да упорства и не промени закона, съдебната система може да изпадне в колапс.
– Защо тотално се разминават оценките на закона “Попова” у нас и навън? Посланиците на ЕС и САЩ единодушно подкрепят конфискацията на имоти без присъда и без задължителна връзка с престъпление дори, макар че в техните държави не е така. И Венецианската комисия каза “да”, и Брюксел настоя до лятото да имаме “ефективен закон”. Да не са пресилени страховете?
– Подкрепата на посланиците има политически характер – те не са експерти. Посланиците биха застанали зад всеки законопроект, ако правителството ги убеди, че той ще е полезен в борбата с организираната престъпност. Само че този закон е насочен не срещу организираната престъпност, а срещу частната собственост. Застрашен е всеки гражданин, който има имущество над 60 000 лв. – той ще бъде длъжен да доказва приходите си 20 години назад. Как ще ги докаже? Държавата съхранява имотните декларации на гражданите 5 години, банките пазят документи за отпуснатите кредити най-много 8 години. Гражданинът не води счетоводство, той не е предполагал, че от него ще се изисква “доказване”. Освен това комисията (“Кушлев” – б.р.) разполага с много повече права от гражданина, тя има явно преимущество и в съдебния процес. Ако гражданинът не може да докаже произхода на парите си, имуществото се конфискува в полза на държавата. Конфискацията засяга и всички физически и юридически лица, които са извършвали сделки с този гражданин.
Какво ще кажат посланиците, когато започнат да конфискуват имотите на чуждестранните инвеститори само защото са сключили сделка с “неблагонадеждно лице”?
Това е национализация по целесъобразност – всеки гражданин е застрашен, но властта не може да преследва всички, тя ще преследва противниците си. Ако законът се приеме, той след време ще засегне и своите създатели. Но това не е толкова важно за българския народ. Същественото е, че този закон прави всеки гражданин зависим, а следователно – послушен.
За съжаление ние, българите, се запознахме с проектозакона от сайта на Венецианската комисия. Министерството на правосъдието го преработи няколко пъти и ние вече не знаем върху какъв текст се е произнесла комисията. Това също е проблем. При последното публично обсъждане, което организирахме, установихме, че някои от препоръките на Венецианската комисия не са изпълнени.
Вече много институции и неправителствени организации дадоха експертни становища срещу законопроекта, защото той узаконява неправдата със съмнителни обещания за обществена полза. Когато един закон е направен лошо, в противоречие с основните принципи на правото, той влияе отрицателно върху обществените отношения. А когато законът среща острата съпротива и на гражданството, и на експертите, той е обречен.
– Поверителните разговори между адвокат и клиент често „попадат“ в обсега на спецсредствата. Законова промяна ли е нужна, или и сега това е незаконно, но се прави?
– Конституцията и международноправните норми гарантират адвокатската тайна. Тя е защитена и от Закона за адвокатурата, и от НПК. Сезирали сме Върховната касационна прокуратура за недопустими подслушвания на разговори между адвокати и клиенти. Надяваме се главният прокурор да вземе мерки, като напомни на длъжностните лица техните задължения и потърси отговорност от виновните. Очакваме бърза реакция, защото вече има фрапиращи случаи.
Аз поначало не разбирам какво става с тези подслушвания. Според управляващите тежката престъпност намалява. Броят на подслушванията обаче се увеличава. В такъв случай – кого подслушват?
– Покрай скандала „Ало, Ваньо!“ президентът Първанов освободи шефа на правния си съвет Сашо Пенов заради „изострената обществена чувствителност“. Но без отговор остана главният въпрос – може ли човек, служебно свързан с институция, да се явява и като адвокат?
– Адвокатът е консултант по професия, той има право да консултира всички, включително държавните органи и институции.
Не мисля, че може да има конфликт на интереси между юридическия съветник на президента на Републиката и адвоката, който се явява по конкретно дело, защото президентът няма никакви правомощия върху съдебната власт. Доцент Сашо Пенов е признат и уважаван специалист в правото, утвърден университетски преподавател. Логично е такъв юрист да съветва президента на Републиката.
Поначало няма пречка човек, служебно свързан с институция, да упражнява адвокатска професия. Зависи от правния характер на тази връзка. Не може да съществуват и пречки адвокатът да е народен представител. Народното събрание, както и президентът, не решава дела.
– С какво е толкова примамлив постът председател на Софийската адвокатска колегия, та повече от една година не могат да го изберат? Петият поред опит е насрочен за април.
– Изборите не са само за председател, те са за органи на адвокатската колегия. Очевидно има криза в Софийската адвокатска колегия. Но имаше и недостатъци в закона.
За да бъде избран един кандидат при балотаж, Законът за адвокатурата изискваше не просто мнозинство, а мнозинство над 50% от гласовете. Такова мнозинство не се изисква по никой избирателен закон. Благодарение на народния представител г-н Явор Нотев и на председателя на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова парламентът коригира закона.
Надявам се изборите сега да протекат нормално. Нали ви казах – когато законът е сбъркан, той деформира обществените отношения.
Даниела Доковска
– В последната класация на 100-те най-влиятелни жени у нас зае 7-о място. В стил „Доковска“ категорично отказва да коментира мястото си сред най-авторитетните дами.
– Адвокат от 1976 г., преподавател по наказателен процес в СУ. Защитник на Тодор Живков, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Атанас Атанасов … През 2008 г. бе избрана за председател на Висшия адвокатски съвет.
– Името й респектира, думата й тежи – многократно е отличавана за професионалните позиции в защита на законността и спазването на човешките права.
