„Причината да се страхувам от непризнаване на изборите е, че на тези избори никоя партия не може да си позволи да загуби“.
Това заявява Иван Кръстев пред „24 Часа“ в интервю с журналиста Юри Велев, публикувано на 21 март 2013
През 1997 г. БСП загуби изборите, но имаше договореност, че за запазване на социалния мир и по-лесно излизане от кризата новото правителство няма да преследва старите министри. Сега няма договорености, казва Иван Кръстев и хората очакват някой да плати сметката. И за това на тези избори някои от водещите политици се борят не за власт, а за свободата си. На всички е ясно, че ако ГЕРБ спечели, това е краят на БСП. За малките партии протестът е възможност да станат големи, но ако не успеят, те също изчезват. Или с други думи, тези избори не приличат на изборите, които познаваме. И ако искаме да запазим шансовете си за нормално развитие, ми се вижда ключово важно гражданската енергия да бъде използвана за провеждане на честни избори и обществото има интерес да даде ясен сигнал, че то няма да излезе на улицата, ако един или друг политик се опита да не признае загубата си.
В интервюто си Иван Кръстев обръща особено внимание на деидеологизацията в политиката. „Лявото и дясното отдавна загубиха смисъл“, казва той. Кризата, която страната преживява, е криза на политическия модел, при който правителствата се сменят, а икономическата политика – не. Превръщането на финансовата стабилност в самоцел се делегитимира, но това не значи, че харченето ще извади България от кризата или че хората искат страната да се превърне във втора Гърция. Най-вероятно националистите ще спечелят от масовия гняв срещу чуждите инвеститори. И навярно “Атака” с откритата си проруска позиция ще привлече част от традиционния електорат на левицата, но дали това е завой наляво, или надясно?
За мен големият въпрос е не колко от хората ще гласуват и дори не за кого ще гласуват, продължава Иван Кръстев. Въпросът е, дали хората, които излязоха на улицата и гориха сметките си за ток, когато се приберат вкъщи, ще бъдат готови да платят следващите си сметки за ток. Защото, ако следващата форма на протест е неплащане на данъци и сметки изобщо, това е краят на държавата.
На въпроса на Юри велев: Защо правителството не усети идващото цунами?, Иван Кръстев не пропуска и ролята на медийната среда. Според него правителството плати за желанието си да поддържа и издържа приятелски медии. В една друга медийна среда то щеше да усети много по-рано натрупващото се напрежение. Но голяма част от медиите бяха твърде заети да се ослушват какво им казват от горе, за да чуят какво става долу. Опозицията, фрустрирана от ниското участие в референдума за АЕЦ „Белене“ и от вътрешните си противоречия, също не усети кога недоволството премина критичната точка и остана в ролята на развълнуван наблюдател . Политическата криза показа не просто гнева срещу правителството, но и слабостта на опозицията. Неслучайно Кирил Йорданов – избран и с гласовете на БСП, и на ГЕРБ – се превърна в символ на всичко, което хората вече не могат да търпят. Моделът „Варна“ – един град, една групировка, един км“ просто се взриви.
Цялото интервю на Иван Кръстев можете да прочетете на страницата на „24 Часа“
