Интервюто е публикувано на 19 април 2013 на интернет страницата на Н.В. Цар Симеон
Ваше Величество, бих искал в началото на разговора ни да си спомним за Вашия баща –Цар Борис III. Ще се съгласите ли, че в съветската епоха за него беше наложена една несправедлива, превратна представа – като на верен съюзник на Хитлер?
-Тоталитарната пропаганда е положила много усилия и средства, за да изопачи всичко, свързано с моето семейство, с управлението на дядо ми цар Фердинанд I и на баща ми Цар Борис III. След 1946г. са създавани такива митове и внушения, че трябва още време, за да се изчистят от масовото съзнание. Много факти са били укривани, изопачавани съвсем умишлено. Да не говорим и как са били представяни събитията в учебниците по история – няколко поколения в България са били подлагани на тази пропаганда. Винаги съм казвал, че е нужно спокойно и обективно да се гледат историческите факти, не манипулациите. За щастие има достатъчно архиви, свидетелства, които показват какво се е случвало. Има вече и ново поколение историци, млади хора, които не са обременени от минали събития. Те гледат на историята по един друг, модерен начин и могат да отсеят истината от пропагандата.
Що се отнася до конкретния Ви въпрос за отношенията с Хитлер – времената тогава са били особено сложни. Веднъж Ваши колеги ме попитаха, ако бях тогава на мястото на баща си, какво решение бих взел, и знаете ли, за първи път се замислих колко трудно му е било наистина. Да успее да съхрани относителна независимост на българската политика в една изключително драматична обстановка в Европа.
През 1943г. Вашият баща е бил поканен в Берлин за разговор с фюрера. След завръщането си, две седмици по-късно, той умира. Заключението на лекарите е остър сърдечен пристъп. Но много хора в България – и тогава, а и сега, смятат, че нацистите са отровили Цар Борис III, заради неговия категоричен отказ да изпрати българска войска на Източния фронт и да обяви война на СССР. Какво мислите за това?
– Да, наистина много хора смятат, че между всички тези събития има връзка. Но знаете ли, това така и не се доказа. Положихме много усилия през годините да открием истината, но без успех. А, както вече Ви казах, аз съм прагматичен човек, държа да гледам фактите, не митологията.
Вие сте били едва на шест години, когато Вашият баща умира. Разказват, че към Вас се е приближил адютант и се е обърнал към Вас с думите „Ваше Величество“, като към Цар, вместо с „Ваше Височество“. Помните ли този момент?
– Да, когато се обърнаха така към мен, осъзнах, че нещо се е случило с баща ми.
Вашите детски години са преминали в много тежки времена. През 1946 година дошлите на власт комунисти са ликвидирали монархията и са установили републиканско управление. На 15 септември България е обявена за „народна република“, а на 16-ти Вие, заедно с майка Ви и други родственици сте напуснали страната. Какво сте запаметили оттогава, беше ли страшно? Комунистите са могли да Ви разстрелят, заедно с близките Ви, както вече веднъж постъпиха в Русия с царското семейство?
– Връщате ме в един особено тежък момент от историята на моето семейство, а и на страната ми, защото десетки личности са били избити, включително и моят чичо Княз Кирил. Страшно беше наистина. До последния момент майка ми мислеше, че няма да ни пуснат живи. Можеше да ни сполети участта на Руското царско семейство.
През 1955г., когато станахте на 18 години, съгласно определената процедура, Вие се провъзгласихте за действащ Цар. Какво Ви подтикна?
– Говорите за Прокламацията към Българския народ, която произнесох при навършване на пълнолетие. Това е тържествено обещание, един обет, да служа на народа си. Когато през 1946г. напуснахме принудително България, аз не абдикирах. По силата на Търновската конституция, останах обвързан с историческата мисия, която ми е предопределена от съдбата. Това е въпрос на дълг. Така считам и до днес.
Вие сте започнали образованието си в България, продължили сте го в Египет, след това в Мадрид, учили сте във Военната академия „Вали Фордж“ в САЩ. Вашият баща е православен, майка Ви – католичка, женен сте за испанка. Можете ли да кажете за себе си, че сте човек на света?
– Освен всичко, което Вие споменахте, ще добавя и това, че родственото ми потекло е свързано с толкова страни, така че по-скоро се чувствам българин- космополит.
През 2001г. Вие се завърнахте в България. Как взехте това решение? Какви емоции изпитвахте, стъпвайки на родна земя след 55 години, откакто я напуснахте деветгодишен?
– През 2001г. се завърнах да живея в България. А за първи път дойдох тук през 1996г., след половин век в изгнание. Беше особено вълнуващо. Особено ме впечатли посрещането, хиляди хора излязоха на улиците, споделяха ми спомени, свързани с родителите ми…Усетих, че въпреки пропагандата, хората са пазили добрите чувства към своя цар. Това се е предавало на поколенията в много семейства. Съхранени са снимки, сувенири…а това е било дори опасно в онези времена. Така че, завръщането ми бе много емоционално. През всичките години, далече от Родината, толкова пъти съм си спомнял планините, природата…До 89-та година никой и не предполагаше, че Студената война ще свърши, че Берлинската стена ще падне, и ще се отвори път за демократично развитие на страните от т.нар.социалистически блок. Щастлив съм, че не само бях свидетел на тези процеси, а и че имах възможност лично да допринеса за връщането на България в общността на европейските държави – цел, за която е говорил още моят дядо – цар Фердинанд през 1905г., при провъзгласяването на Независимостта на България. Съдбата така подреди нещата, че на 25 април 2005г. заедно с президента Първанов, по моя покана, подписахме Договора за присъединяване на България към ЕС. Това бе един от приоритетите на моето правителство. А и една стратегическа цел на България.
В България Вие създадохте политическа партия, победихте на избори, станахте министър-председател, натоварвайки се с отговорността на едно от първите лица в държавата. В същото време Вие сте Цар, православен човек. Как успяхте да съчетавате държавната дейност с тези два статута, нямаше ли сложни моменти, противоречия?
-Знаете ли, понякога се шегувах, че нося две шапки на главата си. Да, имаше го този момент на съчетаване на историческото и на статута на премиер-министър. Но не бих казал, че в това трябва да търсим някакво противоречие. Напротив, винаги съм смятал, че не е важно от каква позиция човек служи на родината си. Когато поех тази тежка отговорност, страната беше разкъсвана от противоречието на един установен след 89-та година двуполюсен партиен модел, напрежението в обществото беше голямо. Нужно беше държавата да се стабилизира, да се привлекат чуждестранни инвестиции, да се разшири политическото ветрило на управление, за да може реформите да получат по-голяма подкрепа. Не на последно място трябваше доста да се поработи и върху международния престиж на България. Тук ще отворя една скоба, за да припомня, че и отношенията България – Русия бяха незадоволителни и за това именно посетих Москва още в началото на моето управление, имаше много работа и не съм имал време да се концентрирам върху това дали има противоречие между историческата ми титла и поста на министър-председателя. В крайна сметка, аз съм български гражданин и като такъв съм доволен, че можах да помогна на страната си в труден момент.
Как гледате на перспективата за връщане на монархията в България?
-Това е въпрос, който трябва да се коментира внимателно, да се огледа от всички страни. Факт е, че съвременните европейски монархии се развиват добре. Това са модерни държави с висок стандарт на живот и установени демократични практики. Но дали нашето общество е готово за такава стъпка, това вече е съвсем друга тема.
Разкажете ни за Вашите деца. Имате пет – четирима сина и една дъщеря. С какво се занимават?
-Да, семейството ни е голямо. Радвам се, че със съпругата ми, царица Маргарита, успяхме да възпитаме добри деца, да им дадем нужното образование. Днес всеки от тях има своята професия, кариера, семейство. Повечето живеят в Мадрид. Винаги, когато имат възможност обичат да идват в България и да откриват нови красиви места.
Вторият ми син- Кирил и дъщеря ми Калина не са там. Той е в Лондон, а тя – в Мароко. Неотдавна беше в София със семейството си и получи българско гражданство. Синът й Симеон Хасан – също. Дъщеря ми се интересува от българския фолклор, колекционира носии от различните краища на България, а също така е много добра в конния спорт и мечтата й е да се състезава от името на България.
Поддържате ли отношения с членовете на европейските кралски семейства?
– Да, разбира се. Имаме близки отношения, а с повечето ни свързват и родствени връзки. Ще Ви припомня, че руският Император Николай ІІ пък е кръстник на баща ми.
България и Русия са отдавнашни естествени съюзници, свързани с обща история и вяра. Как мислите, какво днес обединява нашите страни? А какво ни разделя?
-Винаги съм смятал, че отношенията между България и Русия трябва да се поддържат, да се развиват във всички сфери. Точно, защото, както и Вие казвате, сме свързани и с история и с вяра. В днешния глобален свят има много неща, които да ни сближават – най-вече в икономиката и културата. Радвам се, че отношенията постепенно преминаха на една прагматична основа от взаимен интерес. С удоволствие си спомням официалното си посещение в Москва, поддържам контакт с Ваши политици и дипломати и виждам, че потенциалът за взаимен обмен е далеч по-голям от постигнатото дотук. А що се отнася до това какво ни разделя – ще ви отговоря така – аз винаги се стремя да търся онова, което обединява хората. Този подход мисля, че е по-полезен и ефективен.
Източник: www.kingsimeon.bg
