Двадесет и четири години от началото на демократичните промени у нас е време, в което израства цяло едно поколение. Би трябвало да сме загърбили отдавна конфронтацията и насилието, дасме станали пó демократи и по-толерантни към другия. За съжаление виждаме, че днес обществото ни е по-разделено дори отпреди и нетърпимостта към различната позиция или просто към различния от нас е по-силна. Демокрация без демократи трудно се гради. Окупациите,поставянето на ултиматуми, напрегнатата и конфликтна обстановка, в която живеем, са крайно обезпокоителни и провокират точно обратното на това, от което се нуждае страната – обединение и консенсус. Преувеличаването на случващото се от медиите едва ли допринася за успокоение на обстановката.
Разбира се, че в една демокрация са легитимни исканията за оставка, както и критиките към управляващите и политическата класа като цяло. Похвално е, че гражданското общество се събужда и се активира, за да изрази, напълно основателно, своята нетърпимост към вредните корупционни практики и липса на етични норми у някои политици. Много от тях ни правят свидетели на сцени на постоянно противопоставяне, гледаме в Парламента безсмислени ходове и акции, ефектни за публиката, вместо да се съсредоточат върху градивни инициатива за общественото благо. Всеки депутат трябва да бъде отговорен пред своите избиратели, а те – внимателно да избират своите представители, защото нормалното е да се гордеят с тях, а не постоянно да ги оплюват. Затова не спирам да призовавам да се гласува масово на избори, а не после да се сърдим и да казваме, че другите са виновни, без всъщност да сме упражнили едно от основните си права при демокрацията. Колкото е по-голям процентът на гласувалите, толкова е по-малка възможността да се купуват гласове и тяхното влияние ще е по-нищожно върху крайния резултат.
Защо позитивното не може така да мобилизира обществената енергия, както това прави отрицанието, защо не може да сме повече “За”, а все “Против”? Да се крещи,без да се предлага рационална алтернатива, без реалистични идеи и ясна програма намирам за, меко казано, безотговорно. Празните слогани едва ли ще оправят нещата. Ето защо властта и протестиращите трябва да намерят пътя към диалога и разбирателството за доброто на всички.
Нека загърбим омразата и към сирийските бежанци, които бягат от ужасите на войната. Не можем да не бъдем състрадателни към болката им. Сред тях има и много деца.
Намирам за особено опасно и вредно използването на етнически теми за пропаганда от някои политически субекти. Развяването на националния трибагреник за псевдопатриотични цели не бива да се допуска. Аз самият съм бил емигрант през голямата част от живота си съм особено чувствителен към липсата на разбиране към бежанците от Сирия. Не мога да приема гледки на свещеници, които дори оглавяват протести срещу хора в нужда. Това по никакъв начин не е християнски акт. Затрудненията на държавата с приемането на бежанци трябва да бъдат решени, като се потърси помощ от европейските ни партньори. Ксенофобията е не само нещо много грозно, но не води до нищо градивно. Ако се върнем назад в историята, ще си спомним какво причиниха преследванията на евреите през 30-те години на 20 –ти век. Дискриминацията и етническите конфронтации трябва да бъдат преодолени на всяка цена и в никой случай да не се допуска навлизане в тази опасна спирала, от което да последват още по-вредни явления. Българският народ е толерантен към другите етносии го е доказвал с много примери от историята ни.
Болно ми е, когато гледам мрачните коментари за събитията у нас в чуждите медии. За изводите, които си прави общественото мнение в ЕС от отделни телевизионни кадри, които представени извън конкретния контекст изглеждат наистина стряскащо.
Искам да призова политическите сили към незабавни преговори, на които да търсят допирни точки. Такива винаги могат да се намерят при желание. Няма да спирам да настоявам да проявяваме повече уважение едни към други и да вярвам, че с добро може повече да се постигне, отколкото с омраза и екзалтации.
