От 15-17 ноември в Барселона се проведе втората част на финансирания от Европейския либерален форум семинар на тема „Икономически и социален ефект на миграционните процеси”. Организатори на семинара бяха румънският Институт за либерални изследвания, каталунската фондация Кат дем, ЛИПА и Фондация Фридрих Науман. Сред основните лектори на събитието бяха г-н Патрик Таран, председател на Дружеството за Глобална миграционна политика от Швейцария, г-н Ларс Педер Нордбаккен, специалист по емигрантските проблеми и автор на книгата „Равни възможности за всички” от Осло, Норвегия, г-н Хавиер Бош, генерален директор по миграционни въпроси към регионалното каталунско правителство, г-жа Адриана Стоинеа, директор на Дирекция „Международни връзки” към Министерството на труда, семейството и социалната защита от Букурещ, Румъния, г-жа Алина Горгиу, депутат от румънския парламент. На събитието присъства и г-жа Фелисита Медвед, председател на Европейския либерален форум. ЛИПА бе представен от своя председател г-жа Мия Мореро.
По време на дискусиите бе изтъкнат либералният принцип за правото на свободно движение като естествено човешко право. Оттук следва, че всяка мярка, която ограничава мобилността на хората нарушва тяхната свобода.
В тази връзка бе отбелязана необходимостта от преразглеждане и преработване на общата европейска миграционна политика, която да гарантира по-добре това човешко право и да осигури успешното интегриране на емигрантите в обществото. По този повод бяха дискутирани теми, свързани с въвеждане на по-либерални мерки на пазара на труда, създаване на възможности за бърз достъп до свободни работни места, осигуряване на дом, училище и медицинска помощ за семейството на емигрантите, както и конкретни мерки и усилия, за да се ограничи дискриминацията и ксенофобските настроения срещу тях. Намаляване на бюрократичните препятствия при откриване на собствена фирма би окуражило емигрантите, които са по-предприемчиви, да започната собствен бизнес. Езикови курсове и такива за придобиване на работна квалификация биха улеснили социалната им интеграция, а и по-бързото намиране на работа.
Това са стъпки, които биха подпомогнали по-бързата адаптация на емигрантите в страната, която ги приема, и ги прави активни нейни граждани, способни да генерират приходи.
По време на форума бе изтъкнато, че обратно на разпространените предразсъдъци, много от които наложени от националистични и крайнодесни политически субекти, фактите сочат, че приемът на емигранти винаги има положителен икономически ефект, особено в страни с демографски проблеми. Бяха цитирани анализи за Великобритания, където приливът на емигранти след падането на Берлинската стена е допринесъл за увеличаване на обществените приходи, и където съотношението между приходите от работещите емигранти и изразходваните публични средства за тях за периода 2005-2009г. е 1,2 пъти повече в полза на приходите. Доказано е, че емигрантите във Великобритания са осигурили прилив от 25 милиарда лири в обществените финанси.
Примерът за Швеция е подобен – 1,1 е съотношението между приходите и разходите за държавната хазна за тях. Норвегия също има нужда от емигранти, за да си осигури динамично и положително развитие.
Изводът, който се налага е, че всъщност резултатът от разширяването на ЕС и приемането на трудови емигранти от Източна Европа е повече от положителен в икономически аспект. Това увеличава свободата на милиони хора от бившия Източен блок и им предоставя нови трудови възможности, без да ощетява публичните финанси на страните от Западна Европа.
Свободната емиграция допринася съществено за активирането на европейските икономики – повече перспективи, повече нови идеи, по-голямо разнообразие, повече желание за експериментиране, по-голям творчески потенциал, повече инновативност и предприемчивост. А това са основните компоненти на прогреса.
.
