Или защо патриотизмът и сигурността не се измерват с височината на телената ограда и СРС-тата
Вълната от тероризъм в съвременния свят повдига отново пред обществото въпроса дали чрез ограничения на правата а гражданите можем да спрем тероризма.
Анализът на въпроса за баланса между сигурността и свободата изисква отговор на историческо – философски въпроси и едва след това търсена на правилен юридически инструментариум за прилагане на отговорите.
Каква е задачата на съвременната Държава? Да осигури на гражданите:
– условия за свободен стопански и личен живот (храна, неприкосновена собственост) и
– спокойствие (сигурност).
Всички останали атрибути на държавата – демокрацията, разделението на властите, държавната власт, суверенитет и др. са инструментите за постигане на тези цели.
Каква е същността на тероризма? Думата „терор” означава ужас, силен страх.
Целта на тероризма е всяване на страх, ерозия на чувството за сигурност, което е нужно на всяко човешко същество, за да води нормален живот- да създава блага, да ражда и отглежда поколение. Ако разрешим на страха да промени живота ни, даваме победата на терористите. Превръщаме престъпниците в герои.
Но страхът може да е инструмент не само на терористите. Той е силен инструмент за манипулация от страна на властимащите. Проблемът е, че някои държавници с ограничен самоконтрол гледат на властта като на наркотик или златна мина, а не като инструмент за обществено добруване. Нищо ново под слънцето. Индийският епос „Матабхарата” разказва притчата за старата чапла, която като загубила силата си да лови храна, казала на рибите, че се задава голяма заплаха от пресушаване на езерото. Обяснила им колко ги обича и че е решила да им помогне да се преместят. Поръчала всяка сутрин и всяка вечер по една риба да идва в заливчето, за да ги пренася в клюна си до безопасното езеро зад хълма. И така живяла дълго и сито много години.
И в двете измерения на страха, описани по горе не чудовищата създават страха. Страхът създава чудовища.
Ето защо е нужно много внимателно да се обсъдят предлаганите „антитерористични” мерки в частта им ограничаваща основните човешки права на гражданите с мотив по-голяма информираност и свобода на действие на властите за да се борят по ефективно с терористите.
„Патриотичния акт” в САЩ се провали. Оказа се, че тероризмът не бе победен, но бе разрушено доверието на подслушвани съюзници и спокойствието на бизнеса и гражданите, заплашени от прихващане и изтичане на лични и корпоративна информация.
Причината за неефективността на подобни мерки е и в поведението на истинските терористи. Те отдавана не използват електронните съобщителни мрежи за комуникациите и организацията си.
Какви тогава следва да бъдат мерките срещу тероризма? Извънредната ситуация изисква законодателни и административни мерки и те са възможни без да се засягат основните човешки права и свободи на обикновените граждани.
Криминализирането на богохулството е една от законодателните мерки, която би лишила терористите от един от основните им мотиви, правещи ги герои в очите на съмишлениците им- опазването на религиозните ценности от „неверниците”.
Като организационна мярка набирането на агентурен апарат е по трудна, но многократно по ефективна мярка за проникване и разбиване на истински терористични клетки. Службите за сигурност обаче не си правят труда да я прилагат поради липса на компетентност, капацитет или старание. Политиците следва да упражняват натиск върху службите да използват по-трудните, но по-ефективни налични методи за събиране на информация, а не да посягат върху конституционните права на гражданите.
В противен случай ще сме изправени пред „ДЪРЖАВНА ИЗМЯНА”- ДЪРЖАВАТА ЩЕ ИЗМЕНИ НА ГРАЖДАНИТЕ, отнемайки им основни права, които е призвана да опазва.
Минчо Спасов
