Пълен текст на публикацията „Бяхме единни при подготовката за ЕС, нека бъдем единни и в довършването на европейската ни интеграция“
25 април 2010 г., kingsimeon.bg
На 25 април се изпълват 5 години от подписването на Договора за присъединяване на България към Европейския съюз. Този договор е не само най-голямото постижение на новата българска демокрация, но и най-големият успех на политическия проект НДСВ, който обявихме на 6 април 2001 г. и осъществихме заедно с мощната подкрепа на българските избиратели.
Съдбата отреди да подпиша от името на всички ви този договор, но заслуга за него имат различни политически партии и държавни институции, органите на местната власт, граждански и неправителствени структури, предприемчивият български бизнес, академичните среди, цялото българско общество. Ето защо днес трябва да отдадем признание на усилията на българските правителства, управлявали страната между 1997 и 2009 г., които поеха цялата отговорност и чрез последователната си политика на приемственост и развитие, чрез търсенето на политически консенсус и широки законодателни мнозинства успяха да осъществят европейските приоритети на страната ни. Намирам подхода на обобщаваща критика срещу „всички и за всичко“ най-малкото за неуместен и политически некоректен.
Спомняте си вероятно, че посветих Договора на младите хора – защото влизането ни в общността на развитите държави беше мечта на поколения българи. Тя се сбъдна и съвременните генерации могат да ползват всички привилегии на това членство. Но да не забравяме – то е и отговорност. Вече на всеки е ясно, че от нас се очаква да живеем по правилата на една общност от народи – правила, които понякога погрешно приемаме, че ни ограничават. Точно обратното- това са норми и ред, които само могат да подобрят живота на всеки българин, дори и в най-малкото градче. Формулата е изпитана и дава резултати в старите държави- членки. Няма причини тези правила да не работят и у нас. А ако това не се случва, причината трябва да търсим тук – в себе си и около себе си, не в Брюксел!
Днес, в условията на икономическа рецесия, държа да изразя за пореден път удовлетворението си от последователната икономическа политика на НДСВ, която бе в основата на нашия заслужен успех. Като наши върхови либерални постижения трябва да изброим намаляването на преките данъци, високия икономически растеж и финансовата стабилност, нарастващия приток на чужди инвестиции, някои успешни приватизационни сделки, радикалното намаляване на безработицата, развитието на капиталовите пазари, рязкото подобряване на бизнес климата и първите сериозни опити за намаляване на регулаторните режими.
Постигнахме всичко това с един нов тип политическо поведение, с установяването на стабилност в обществените взаимоотношения. Между политическите постижения на НДСВ бе неутралното и равнопоставено отношение към медиите, неправителствения сектор и местната власт. Ние бяхме първото правителство, което, по мои изрични указания, не делеше кметовете по политическа принадлежност. Опитахме да сложим край на клиентелизма и политизирането на бизнеса. Промени се политическата атмосфера, разчупен бе конфронтационният двуполюсен модел, с което доказахме предимствата на модерната центристка политика. Благодаря специално на икономическия екип на НДСВ. Както разбирам от медиите, те и днес са в отлична кондиция и мога да препоръчам на всеки да се вслушва в техните предложения. Днес, от дистанцията на времето, можем да се погледнем в очите и да си кажем, че няма от какво да се срамуваме. Европейска България ще има нужда от НДСВ. Защото НДСВ винаги е била и ще си остане „различната партия“. И като замисъл, и като връзка с историята на българската държавност, и като либерална култура и политика, и като личностен политически потенциал. Колкото повече навлизаме в дебрите на европейската интеграция, толкова по-бързо ще нараства броят на избирателите, които отново ще потърсят партия като НДСВ.
В своя живот на изгнаник съм видял много неща и съм се научил да очаквам неочакваното. Въпреки това продължавам да се изненадвам, дори и вече само като наблюдател на политическите събития. Не мога да приема новата вълна на поляризация в българската политика, безсмислената конфронтация между институциите, отсъствието на дискусионна и коалиционна култура, всичко това не подхожда за една страна – член на ЕС.
Идеите, с които бе създадено НДСВ – за повече толерантност, за обединяване усилията на всички, са еднакво валидни и днес. В кризисна ситуация като настоящата, става ясно, че моделът на широката платформа, обединяваща повече политически субекта, който НДСВ прокламираше, е работещият, а не този на управление на малцинството. В тежки моменти се изискват именно общите усилия на всички, всички да дърпаме каруцата.
Така, както бяхме единни при подготовката за членство в ЕС, така и сега трябва да си поставим като обща цел довършването на европейската ни интеграция. Кризата не трябва да бъде единственият ни хоризонт. Нека си наложим да предвидим развитието на България след сегашния период. Как да привличаме чужди инвеститори, на които явно особено ще разчитаме при променените вече икономически условия в световен мащаб.
Институциите са тези, които са призвани да мислят стратегически с години напред, за да покажат пътя и посоката на развитие на страната. Говорил съм неведнъж за тези неща, повтарям ги и сега – компетентност и воля за реформи, стабилност и спокойствие, толерантност – това са толкова важни условия за просперитета на Родината ни.
Европа изготви план до 2020 г., който усилено се дискутира от страните-членки. Акцентът е в модерните политики като екопроизводствата, една по-интелигентна икономика, базирана на знанието и грижата за околната среда. Как виждаме ние България през 2020-а и как се вписваме в този план? Защо не си поставим по-амбициозни цели, като например да сме номер 1 в Европа по биоземеделие и биокултури? Както и да превърнем в емблема чистата и уникална природа. Така ще бъдем още по-привлекателна туристическа дестинация. Или да станем една от страните, разполагаща с най-съвременни технологии за добиване на енергия от алтернативни източници. Днес и трите цели изглеждат недостижими, както беше и европейското ни членство преди години, но зависят от това дали всички – и институциите, и гражданското общество, и деловите среди полагат съзнателни усилия за тяхното реализиране.
Аз съм убеден, че като народ имаме силата и волята да се справим с всички изпитания и предизвикателства. Сигурен съм, че и днес мечтата на всички ни е обща – да видим България просперираща, чиста, подредена страна, в която живеят хора със самочувствие и които имат възможности за реализация и добър стандарт на живот. От всеки един от нас зависи това да не остане само мечта.