Събития

Интервю на Н.В.Симеон II за холандския NRC Handelsblad

Интервю на Н.В.Симеон II за холандския NRC Handelsblad 6 юли, 2011Коментирай

Кралете могат да обединяват – затова са възпитани

Н.В. Симеон II пред NRC Handelsblad

 

В  поредица от статии в рубриката „Монархически приказки” влиятелният холандски вестник NRC Handelsblad публикува материал от срещата на Марло де Конинг- кореспондент за Балканите,  с Н.В. Цар Симеон II.

Вестникът покани Царя за интервю в контекста на серия материали, посветени на съвременните монарси и монархии, провокирана от сватбата на Принц Уилям в Лондон.

Предлагаме ви пълния текст на интервюто, което е публикувано в сайта kingsimeon.bg на 1 юли 2011 г.

 

 

Симеон Сакскобургготски, някога цар, после в изгнание и премиер на България, за семейния кръг на европейските монарси

ДОБРЕ ДОШЪЛ ОБРАТНО В КЛУБА, КАЗА КОЛЕГАТА-МОНАРХ
Кралете могат добре да обединяват, за това са възпитани, казва бившият цар на България. И се учат едни от други. Когато си от същия произход, се чувстваш свободно да обсъждаш всичко с останалите.
Симеон Сакскобургготски ми предлага в салона си място с изглед към парка. Избуялите горички около резиденцията са толкова гъсти, че българската столица изглежда много далеч. Няма блокове, няма инфарктен трафик, чува се единствено песента на птичките.
При изпращането на предишните гости – интернационална група от господа – либерали, той за кратко позира на стълбите на двореца. Изражението му не е много по-различно от това върху снимките на шестгодишното момченце, което през 1943 г. наследява баща си, царя, и с изправен като свещ гръб стои сред почетната стража. „Тогава престанах да бъда дете.”
Три години по-късно, след окупирането на България от Червената армия, новата комунистическа власт отменя монархията и екзекутира регентите, които управляват от негово име. Царското семейство е принудено да напусне страната. След цели 55 години – десет от които смутните след падането на комунизма – мнозина български избиратели отново виждат в него избавител. През 2001 г. бившият цар, уникален случай в историята, е избран за премиер. Но либералното “Национално движение Симеон Втори”  през 2009г.  не преминава изборния праг. Сега републиката се управлява от бившия му телохранител и Сакскобургготски вече няма политическа функция, освен, че е живото доказателство, че страната му е част от Европейското семейство – и то дълго преди присъединяването й  към Европейския съюз през 2007 г.
Симеон II е внук на австрийския принц Фердинанд Сакскобурготски. Майка му Йоана Савойска е италианска принцеса. От само себе си се разбира, че той бе поканен на сватбата на Уилям и Кейт. Уиндзорите са далечни родини, като белгийското кралско семейство. „Преди Първата световна война британското също се нарича Сакс-Кобург-Гота. Освен това има и добри лични връзки. ” Що се отнася до това, положението е като във всяко друго семейство. Братовчед или братовчедка не означава автоматично, че се обичате.”
Децата му се познават с холандските принцове освен от сватби и погребения и по линия на международните бизнес школи, чиито възпитаници са. Търси думи, за да опише връзката на европейските династии и се поколебава гласно при “клуб” или “клан”, но и двете не му се струват подходящи.
„Спомням си един такъв случай, леко се усмихва той. Като премиер присъствах на погребението на кралицата-майка на Обединеното кралство. Седях наред с останалите представители на републики. Но по програма, монарсите трябваше да обядваме в замъка Уиндзор, тъй че след приключването на траурната церемония ме заведоха при останалите. Един от монарсите ме погледна и каза: „Добре дошъл обратно в клуба”. Тогава се всички се засмяхме, но по-късно си помислих: „Точно така си е.” Аз съм роден в съвсем друго обкръжение , но поради стечение на обстоятелствата трябваше да върша и работа, която всъщност ми беше напълно неприсъща.”
Ролята ми беше да обединя народа. Като мирен посредник

 

Съществува ли още това обкръжение?

 

Приятелско сдружение на държави или републики не съществува. Но роднинското, да. Повечето от нас, европейските монарси, сме кръвни роднини. Приятно е да си част от тази кралска общност. Това улеснява контакта. Така понякога заобикаляш протокола, бюрократичните пречки. Познавате се от времето, когато сте расли и затова не се налага да чакаш за „аудиенция”. Когато съм на сбирка на членове на кралски семейства, всичко е съвсем лесно. Да чуеш различни неща, да дадеш съвети, да обмениш опит. Когато си със същия произход, се чувстваш свободно да обсъждаш всичко с останалите.
Звучи като „мрежа от сътрудници”, като в бизнеса.

 

Точно така, ефектът на кариерите, развивали се успоредно. Същото е и с кралските особи. Съвсем като при висшите мениджъри: talking shop („Говорилня”). Обсъжда се всичко, политиката, съдбините на една страна. Естествено, винаги в рамките на ограниченията какво може да говори и да върши един монарх.
Дали съществуването на европейските династии все още допринася с нещо?
Сега са времена на задълбочена специализация, на професионализъм във всичко. Не мислите ли, че една личност, възпитавана от момента, в който е проходила, да служи и да изпълнява определени функции, има по-добър шанс да го върши добре от някой, който изведнъж се е озовал там като парашутист/ казвам го с уважение/. Смятам това за призвание. И то тежко призвание. Като професионалист в определена област можеш да избегнеш грешките и неправилните стъпки, произтичащи от липсата на опит. Никой не се ражда всезнаещ. Когато си се научил да вършиш нещо по определен начин, да се държиш по определен начин и въз основа на определени принципи, това ти създава и някакво равновесие. Можеш да гледаш по-обективно. Политикът получава едно възпитание, кралят – друго. Научил съм го още от дете и съм се убедил, че ролята ми е да обединявам народа. Като мирен посредник.
Може би всичко това действа само при краля, като приказка, в която хората да вярват?
Историята е важен фактор. Монархията се върти около нея. Но има и един определен „ореол” , това е несъмнено.
Симеон Сакскобургготски е убеден европеец и ми го казва още в началото на разговора. Когато се изразява в първо лице множествено число, понякога не е ясно от чие име. Ние, българите. Ние, кралските династии. Ние, европейците?
„Европа ще трябва да се обедини. Имаме общи ценности, споделено минало, споделени трагедии. Нормално е новодошлите да бъдат ”претопени”.  Но едни без други сме само малки провинции. Понякога има националистически или ксенофобски тенденции, понеже сега се харесват. Но когато ги погледнеш в перспектива, след две, три поколения, всичко е куп безполезни вълнения. Трябва да умееш да гледаш към следващата вълна.”
Вашият хоризонт е три поколения?
Като премиер установих колко трудно е да говориш за „бъдещето”. Всеки иска резултат веднага. Нямаш ли визия обаче, само импровизираш. Време, време, време – това е важното.

 

Пълният текст е публикуван в сайта kingsimeon.bg