Избрано от редакторите

Илия Лингорски: За да излезем от периферията на Европа, трябва да се борим за ускорен растеж в цяла Европа

Илия Лингорски: За да излезем от периферията на Европа, трябва да се борим за ускорен растеж в цяла Европа 21 септември, 2012Коментирай

Ние сме последни по икономическо развитие в Европа. Ако сега не се направи това, което трябва, след 10-15 години ще имаме една Европа с доминиращ център Германия и с периферия, в която ние ще сме. За да излезем от периферията, трябва да постигнем равни условия за всички страни членки и те да могат да участват в политико-икономическата игра на равни основания. Това каза на 19 септември в ефира на телевизия „България он еър“ Илия Лингорски – изпълнителен директор на ЛИПА.

 

По думите му, влизането в Еврозоната не е опция, а задължение на България, поето с Договора за присъединяване към ЕС и е време България да спре с културата на присъединяваща се страна.  Националната банка и Министреството на финансите следва да заработя заедно, както и с институциите в и извън Еврозоната, за да  бутат към позитивност процеса на присъединяване на страната към еврото, каза Лингорски и допълни, че трябва да сме много по-заинтересовани от страни като Германия каква ще е Еврозоната след години, защото ще участваме в нея.

 

Според него важният въпрос за страната е как да постигнем темп на растеж, чрез който да излезем от нивото на бедност. Това е въпрос на последователна политика на няколко поредни правителства и изисква институциите да са наясно с какви общи позиции ще излизат, да са ги съгласували с другите в Европа, и едва тогава да предпиремат публични действия, коментира още Лингорски, като подчерта, че не само по въпроса за еврозоната и Банковия съюз председателят на БНБ е на едно мнение например, а министърът на финансите – на съвсем различно. България продължава да изглежда неадекватна, защото не е ясна позицията на правителството и институциите, коментира също Лингорски.

 

Благодарение на правителството на Царя и продължената след това политиката до 2008 година, в момента България има съвсем малък дълг – втори най-малък след Естония, каза още Лингорски, и определи като неадекватно да се повтаря, че сме бедни, малки и слаби, защото, по думите му, в момента има значение не дали си беден, а дали си длъжник или кредитор.

 

По думите на изпълнителния директор на Института, Банковият съюз е една малка стъпка, с която няма да се реши големият проблем на ЕС – липсата на общо съкровище или казано с други думи – европейско министерство на финансите. Целта е да се направи първа стъпка на разкъсване на връзката между рисковете на държавните дългове и рисковете за банковите системи, коментира той решението за Банковия съюз в Европа.

 

По думите му, от три години доминираната от Германия Европа предлага погрешни политики, базирани на правене на минималното като единственото възможно. Това се продава на избирателя като защита на националния интерес, но не дава възможност за решително напредване и радикално решение, каза още Лингорски.

 

Той подчерта още, че на конференцията в Прага (провела се в началото на м. септември и посветена на въздействието на кризата върху европейската солидарност) фокусът на неговото изказване е бил именно в това, че не сме излезли от кризата и все още сме далеч от следкризисния момент. По думите му, това е така,  защото са малко уроците, които сме научили дотук и са твърде недостатъчно като действия на лидерство както от германците като основен кредитор на задлъжнелите страни от Еврозоната, така и на целия Съюз.

 

Той определи поведението на Германия и призоваването към дисицпилна като правилен урок, за да не се повтори кризата, но не и като правилен подход  за изход  от ситуацията в Европа в момента. Лингорски дфинира състоянието на ЕС като ситуация на фрагментация и на нарушена солидарност и подчерта, че тове не е солидарност в смисъла на разпределение между богати и бедни, а солидарност в ползите и последвалите трудности. По думите му, това е причината да се пропука разбирателството в Европа в последните години.

 

Не можем да стигнем устойчив модел на развитие, защото поради фрагментарното национално мислене и погрешни политики, прилагани към кризата, не излизаме от ямата на задлъжнялост, коментира още Лингорски и каза, че моделът, станал основа за създаване на Евросъюза – сложният процес да се разбива на малки стъпки и стъпка по стъпка да се постига всеки следващ успех – очевидно в условията на кризата не дава очаквания резултат.

 

Видео-записът на цялото интервю на Илия Лингорски в „България он еър“ от 19 септември можете да видите ТУК.