Анализ на БИСЕР МАНОЛОВ в блога му bissermanolov.com от 15 ноември 2012 г.
В наши дни за всички политици е задължителен прочита на лекцията на Лудвиг фон Мизес, австрийски, а по-късно и американски икономист, оказал силно влияние върху развитието на съвременното либерално движение, от юни 1959 година пред Centro de Diffusion de la Economia Libre в Аржентина. Основният акцент в същата е анализа на инфлацията и инфлационните процеси. Фон Мизес развива идеята, че правителствата определят инфлацията като по-добър начин за набиране на средства от самите данъци, които винаги са непопулярни. Никой политик на власт, който провежда проинфлационна политика, не го оповестява публично. Техническите прийоми, които се използват, са толкова сложни, че основната цел е това да стане възможно най-неразбираемо за гражданите.
В тази връзка, нека да разгледаме ценовата ситуация в страната от гледна точка на инфлационните натрупвания. Само да припомня за споровете с индексиране на пансиите на база натрупаната инфлация. За периода от юни 2009 година до 30 октомври 2012 година същата е 12.4%. Различният прочит на тези данни е, че с толкова е спаднала покупателната способност на пенсионерите, а и не само. Сакрална мечта на всеки финансов министър е значително повишаване на инфлацията през годината на следващия бюджетен период в сравнение с предходния. Логичният въпрос е: Защо? Отговорът е прост и ще го илюстрирам през Бюджет 2013. В бюджета за 2013 година е заложен ръст на приходите от ДДС с 11% и ръст на акцизите с 4.4% . Обяснението на специалистите от Министерство на финансите, че ръстът ще бъде за сметка на увеличаване на потреблението, е несъстоятелно поради факта, че всички браншови организации без изключение, макроикономисти и даже членове от управляващото мнозинство предричат продължаваща тенденция на влошаване на пазара на труда. Изпадаме в абсурдна ситуация да твърдим, че при по-висока безработица ще реализираме по-високо потребление. Шлагерът и за по-добрата събираемост също търпи основни критики. Разбира се, че „по-добрата събираемост“ основно ще дойде от значително по-високата инфлация от тази, която е заложена в прогнозната макрорамка на Бюджет 2013 в размер на 2.9%. Е, това не ви ли звучи като неофициален данък? Между другото, какво стана с цената на фиксираните стоки? Нека да се спрем и на конкретни данни за периода на „фиксирането“. Същите са на база публикуваните от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата цени на едро на основните хранителни стоки, плодове и зеленчуци, продавани на стоковите тържища в България. За периода август-октомври 2012 г. цената на краве сиренето се е покачила с 6.24%, тази на краве маслото бележи ръст от 9%, кашкавалът е с ръст от 4.17%, пилешкото бележи ръст от 7.36%, яйцата – ръст от 14.29%, кренвиршите – ръст от 6.52% и т.н. Е, това е по-отношение на „замразените цени“, които бяха в основата за сключване на „някакъв“ договор между правителството и няколко търговски вериги. Като черен хумор ми звучи тезата, че ако правителството сключи договор за „размразяване“ на тези цени, те току виж взели че паднат. Винаги има групи от обществото, които печелят от инфлацията. Основно това са производителите и управляващите. Първите, защото най-бързо могат да реагират в процеса на ценообразуване, а вторите, защото увеличават приходите от ДДС и акцизи в хазната. Кои губят обаче? Безусловно това са най-вече групите на социално слабите и хората с обществените професии. Спомняте ли си тезата, налагана от някои правителствени експерти, че при прилагането на плоския данък, трябва да имаме широка данъчна основа. По принцип, това, може би, е така. Дайте тогава, обаче, в тази широка данъчна основа да включим и инфлацията като необявен данък , но със знак „минус“. Нали е честно? Между другото, анонсите на правителството за увеличеното потребление пораждат и друго основание за безпокойство. България е импортно ориентирана икономика. Имахме години, когато дефицита по търговското ни салдо отбеляза относително подобрение, но в период на икономическа активност държавата винаги има влошени показатели по дефицита по текущата сметка (представлява износа минус вноса). По-високото потребление означава под една или друга форма по-голям внос в сравнение с износа. В условия на валутен борд това означава и съответно намаляване на валутните резерви, което е неблагоприятно като тенденция за държава с подобна финансова регулация. Намаляването на валутните резерви в дългосрочен план може да повлияе и върху прословутата финансова стабилност.
„Инфлацията е политика“ – казва Лудвиг фон Мизес, и добавя, че е целенасочена политика, провеждана от хора, които смятат, че тя е по-малкото зло от безработицата. Инфлацията пълни държавния бюджет. Винаги има един момент на забавяне между началото на процеса на възходяща инфлация и момента, когато обществено слабите групи изискат те да бъдат компенсирани за нея. Точно този момент е любим за финансовите министри. „Инфлационните“ стоки вече са обложени с данък, отчитаме излишъци, а се договаряме с профсъюзите и пенсионерите за индексация на натрупаната инфлация постфактум. Нещо повече, индексираните пенсии ще бъдат изплащани след половин година. За този период, обаче, кой ще гарантира, че инфлациията ще остане нулева? Трябва да отбележим, че инфлацията е различна, изчислена според различните потребителски кошници. Най-голямо намаление на цените имаме на луксозните стоки и недвижимите имоти и обратно – най-голямо увеличение имаме при стоките от първа необходимост. Това е една от причините за разминаванията на данните между Националния статистически институт и частни анализатори за нивата на инфлацията през 2012 година. Като предварителни данни държавните институции очакват нива на инфлацията около 3.8%. Независимите анализатори говорят за нива на инфлацията от 4.5%. И сега един особено странен въпрос. Има ли връзка между плоския данък и инфлацията? Какво предпочитате – 10% плосък данък и 2% инфлация или 8% плосък данък и 4% инфлация? Нали разбирате, че става въпрос за едно и също нещо. Трябва да се знае, че индивидуалните доходи за тази година ще бъдат обложени с 14% – 10 % официална ставка и 4% инфлация. Както е казал Лудвиг фон Мизес: „Една от привилегията на богатия, е че може да си позволи да бъде глупав по-дълго време, отколкото бедния“.
Автор: Бисер Манолов
Източник: bissermanolov.com
